Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
25.01.2015 01:50 -
Олигарх-президент Порошенко: примирието е нужно за прегрупиране и попълване на армейската ударна групировка в Украйна/Война без мир-Автор:worldissue
24.01 20:24 - Война и без мир- Автор: worldissue Категория: Прочетен: 2104
Събитията в Украйна се развиват с изключително бързи темпове. Повечето експерти смятаха, че зимата ще "замрази" временно войната и активните действия ще започнат пролетта, но се оказва, че огънят се разпалва още сега.
Киев се постара примирието да остане само на хартия (напомням, че през цялото време от подписването на минските договори до сега укроармията продължаваше всекидневно да обстрелва градовете и селата на Донбас). Олигархът-президент Порошенко сам казваше, че примирието му е било нужно за прегрупиране и попълване на армейската ударна групировка в Източна Украйна. Когато пътува в Европа и Щатите, той все говори, че е нужен мир, а пред собствената си публика се заканва, че ще води войната до победен край. Само дето укроармията е неспособна да постигне военна победа. Причината е и в тоталната криза, която я тресе, корупцията, ниския морален дух, некомпетентното командване, липсата на координация в действията и т.н. Опълченците са по-малобройни, при тях също има дефицит на професионални военни и тежко въоръжение, но те много по-добре използват ограничените си ресурси, а и моралния им дух е несравнимо по-висок.
Донецкото летище. Вече почти седмица то е под контрола на опълченците (Киев признава това с огромно нежелание), но укроармията всекидневно се опитва безуспешно да си върне новия терминал, понасяйки тежки загуби. Но как атакува? Просто хвърлят войниците в бой, като кайма, без ясно поставена задача и тактика, лъжейки ги, че летището е тяхно, без прикритие. Сами по себе си руините на летището не представляват тактическа ценност (много по-важни са двете съседни градчета, Авдеевка и Пески, от които укроартилерията постоянно обстрелва кварталите на Донецк), но за укровластите те са силен пропагандистки инструмент, патриотичен символ на непримиримата борба на "киборгите", както в Киев наричат укросолдатите, удържали в последните месеци бившата аерогара. Затова и продължават да го атакуват. Общо взето киевската власт усърдно се е заела със задачата да утилизира мъжкото население на страната, което и така не достига. Вместо да са заети в икономиката, десетки хиляди трудоспособни мъже от двете страни на барикадата избиват един друг в безсмислена гражданска война. Всъщност защо безсмислена? Украинските олигарси печелят доста добре от нея, Вашингтон също извлича пасивна геополитическа полза от това. МВФ също, изсмуквайки последните финансови активи от страната.
Обстрелите на автобуси във Волноваха и Донецк. Както можеше да се предполага, киевската власт обвини веднага опълченците. Само дето доказателства, както и в случая с малайзийския боинг, няма. ОБСЕ определи посоката от която се е водила стрелбата и нито в един от двата случая снарядите не бяха долетели от позиции на опълчението. На всичкото отгоре по думите на оцелелия шофьор на автобуса, взривен на украинското КПП край Волноваха, хората са били поразени не от артилерийски снаряд, а от противопехотна мина, заложена край пътя. Това не попречи на Порошенко сърцераздирателно да демонстрира в Швейцария парче от каросерията на автобуса, надупчено от осколки (това напомня на театралната постановка на Колин Пауъл с епруветката с химическо оръжие, послужило за оправдание на иракската кампания от 2003г.). Със обстрела на спирката в Донецк тези дни бе разигран същия сценарий. Киев пак бездоказателно обвини опълчението (сепаратистите), включиха се естествено и САЩ, което всъщност пак подсказва, че това е предварително замислена провокация.
Но какъв мотив биха имали опълченците да се самообстрелват? Никакъв, защото те не биха могли да извлекат никаква полза от това. Първо, при всеки подобен случай медиите веднага обвиняват тях, второ, така те биха настроили местното население срещу себе си. Така че защо да го правят? Пък и те нямат толкова излишни снаряди, че да стрелят и по себе си. Имайки предвид, че Киев търпи поражение след поражение на фронта, Порошенко и компанията му ще продължават да устройват подобни кървави провокации (днес се случи поредната, този път в Мариупол), опитвайки се да спрат настъплението на опълчението. Малайзийският боинг бе свален именно в момент когато укроармията бе застрашена от пълно поражение.
В този смисъл ми е интересно да наблюдавам как реагират БГ медиите и как подават информацията. А те я подават доста "евроинтегрирано". За взривовете на автобусите и днешния обстрел на Мариупол те не пропуснаха да съобщят, тъй като главни обвиняеми са опълченците (прозападните медии винаги ги наричат сепаратисти, защото тази дума има негативна конотация, следователно трябва да създаде негативен образ в очите на западната общественост). Също така те пишат, че позициите на украинската армия се намират под постоянен обстрел. Същите медии обаче премълчават, че укроармията всекидневно обстрелва Донецк и предградията му, будната западна общественост например не се възмущава от масираните удари по Горловка (включително бомбардирана от авиацията) тази седмица. И скръбта по загиналите им се получава някак твърде лицемерна. Едните жертви броим, другите не забелязваме. Чиста демокрация. В Западна Европа страшно се възмущават ако някъде отменят гейпарад например, а това че жителите на Донбас всекидневно гинат под ударите на собствената си армия не ги притеснява. Междувременно през седмицата една от украинските болници, където се лекуват ранените укросолдати, бе посетена от американския генерал Бен Ходжис. Той подари на пациентите паметни пластмасови жетони и поредните обещания за финансова помощ.
Общо взето за половин година украинската армия доказа, че може безсмислено да разрушава градове и села заедно с жителите им, но да докаже, че може да воюва така и не можа.
Нагоре
Киев се постара примирието да остане само на хартия (напомням, че през цялото време от подписването на минските договори до сега укроармията продължаваше всекидневно да обстрелва градовете и селата на Донбас). Олигархът-президент Порошенко сам казваше, че примирието му е било нужно за прегрупиране и попълване на армейската ударна групировка в Източна Украйна. Когато пътува в Европа и Щатите, той все говори, че е нужен мир, а пред собствената си публика се заканва, че ще води войната до победен край. Само дето укроармията е неспособна да постигне военна победа. Причината е и в тоталната криза, която я тресе, корупцията, ниския морален дух, некомпетентното командване, липсата на координация в действията и т.н. Опълченците са по-малобройни, при тях също има дефицит на професионални военни и тежко въоръжение, но те много по-добре използват ограничените си ресурси, а и моралния им дух е несравнимо по-висок.
Донецкото летище. Вече почти седмица то е под контрола на опълченците (Киев признава това с огромно нежелание), но укроармията всекидневно се опитва безуспешно да си върне новия терминал, понасяйки тежки загуби. Но как атакува? Просто хвърлят войниците в бой, като кайма, без ясно поставена задача и тактика, лъжейки ги, че летището е тяхно, без прикритие. Сами по себе си руините на летището не представляват тактическа ценност (много по-важни са двете съседни градчета, Авдеевка и Пески, от които укроартилерията постоянно обстрелва кварталите на Донецк), но за укровластите те са силен пропагандистки инструмент, патриотичен символ на непримиримата борба на "киборгите", както в Киев наричат укросолдатите, удържали в последните месеци бившата аерогара. Затова и продължават да го атакуват. Общо взето киевската власт усърдно се е заела със задачата да утилизира мъжкото население на страната, което и така не достига. Вместо да са заети в икономиката, десетки хиляди трудоспособни мъже от двете страни на барикадата избиват един друг в безсмислена гражданска война. Всъщност защо безсмислена? Украинските олигарси печелят доста добре от нея, Вашингтон също извлича пасивна геополитическа полза от това. МВФ също, изсмуквайки последните финансови активи от страната.
Обстрелите на автобуси във Волноваха и Донецк. Както можеше да се предполага, киевската власт обвини веднага опълченците. Само дето доказателства, както и в случая с малайзийския боинг, няма. ОБСЕ определи посоката от която се е водила стрелбата и нито в един от двата случая снарядите не бяха долетели от позиции на опълчението. На всичкото отгоре по думите на оцелелия шофьор на автобуса, взривен на украинското КПП край Волноваха, хората са били поразени не от артилерийски снаряд, а от противопехотна мина, заложена край пътя. Това не попречи на Порошенко сърцераздирателно да демонстрира в Швейцария парче от каросерията на автобуса, надупчено от осколки (това напомня на театралната постановка на Колин Пауъл с епруветката с химическо оръжие, послужило за оправдание на иракската кампания от 2003г.). Със обстрела на спирката в Донецк тези дни бе разигран същия сценарий. Киев пак бездоказателно обвини опълчението (сепаратистите), включиха се естествено и САЩ, което всъщност пак подсказва, че това е предварително замислена провокация.
Но какъв мотив биха имали опълченците да се самообстрелват? Никакъв, защото те не биха могли да извлекат никаква полза от това. Първо, при всеки подобен случай медиите веднага обвиняват тях, второ, така те биха настроили местното население срещу себе си. Така че защо да го правят? Пък и те нямат толкова излишни снаряди, че да стрелят и по себе си. Имайки предвид, че Киев търпи поражение след поражение на фронта, Порошенко и компанията му ще продължават да устройват подобни кървави провокации (днес се случи поредната, този път в Мариупол), опитвайки се да спрат настъплението на опълчението. Малайзийският боинг бе свален именно в момент когато укроармията бе застрашена от пълно поражение.
В този смисъл ми е интересно да наблюдавам как реагират БГ медиите и как подават информацията. А те я подават доста "евроинтегрирано". За взривовете на автобусите и днешния обстрел на Мариупол те не пропуснаха да съобщят, тъй като главни обвиняеми са опълченците (прозападните медии винаги ги наричат сепаратисти, защото тази дума има негативна конотация, следователно трябва да създаде негативен образ в очите на западната общественост). Също така те пишат, че позициите на украинската армия се намират под постоянен обстрел. Същите медии обаче премълчават, че укроармията всекидневно обстрелва Донецк и предградията му, будната западна общественост например не се възмущава от масираните удари по Горловка (включително бомбардирана от авиацията) тази седмица. И скръбта по загиналите им се получава някак твърде лицемерна. Едните жертви броим, другите не забелязваме. Чиста демокрация. В Западна Европа страшно се възмущават ако някъде отменят гейпарад например, а това че жителите на Донбас всекидневно гинат под ударите на собствената си армия не ги притеснява. Междувременно през седмицата една от украинските болници, където се лекуват ранените укросолдати, бе посетена от американския генерал Бен Ходжис. Той подари на пациентите паметни пластмасови жетони и поредните обещания за финансова помощ.
Общо взето за половин година украинската армия доказа, че може безсмислено да разрушава градове и села заедно с жителите им, но да докаже, че може да воюва така и не можа.
Нагоре
Няма коментари
